Съвременният ритъм налага идеята движението да е интензивно. Че само чрез умора ще имаме резултати. Но тялото не е свързано с резултата. Става дума за чувства. Разходката без цел не е загубено време. Това е моментът, в който тялото се освобождава от натиска на очакванията. Вървите бавно, чувате как краката ви докосват земята, раменете ви се спускат сами. Погледът не търси, а просто се плъзга. След няколко минути усещате, че нещо, което е било дълбоко компресирано, е омекнало. Тялото не се нуждаеше от инструкции. Имаше нужда от разрешение, за да бъде себе си.
Несъстезателно движение
