Има дни, в които не искате нищо ново. Не искам експерименти, гръмки вкусове или сложни рецепти. Тялото сякаш пита за приятел. Топло. просто. Зеленчукова яхния с моркови, тиква и зелен грах. Мека каша с кремообразни нотки. Печена ябълка, която ухае на детство. Когато такава храна попадне в тялото, тя издишва. Не защото е пълно, а защото е спокойно. Тялото не хаби енергия за адаптация. Той си почива. А с това изчезва дълбокото вътрешно напрежение, което се проявяваше сутрин като тежест в главата или нежелание да се говори. Това не е магия. Това е навикът да слушаш себе си.
Вкус, който успокоява отвътре
