Свикнали сме с идеята, че вечерята е само краят на деня. Но в действителност това е началото на един преход. Преход от външно към вътрешно. И ако вечерта тялото получи топла храна, приготвена без бързане, на тишина, този преход става нежен. Супа от броколи, с малко парче сладък картоф, със зехтин и щипка подправки. Без остри вкусове. Не говорим за новините. Топлата материя на покривката, бавни дъвкателни движения, тишина. Тялото се разтваря като вода в чаша. Нощта след такава вечеря не е за сън. И за дълбоко рестартиране. И сутринта е съвсем различна: не с рязко, а с плавно събуждане.
Утешителна вечеря
